Mar 15, 2012, 12:28 PM

Погледни, приятелю

  Poetry » Other
586 0 0

             Погледни, приятелю

 

Погледни, приятелю,

вече не сме млади!

Косите посребрени се взират

в погледа ни уморен, като листопади.

 

А преди много, много години,

изправени един срещу друг,

пременени в бяло,

се врекохме във вечна любов.

 

И ето, след толкова години

стоим пак един срещу друг.

Но само погледът останал е мъдър,

а животът ни различен до тук.

 

Погледни, приятелю, сребърният блясък още гори

в червеното вино отпито!

С цвета на онзи копнеж,

свързал живота ни вече различно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...