26.11.2008 г., 18:30

Погледни в сърцето ми

1.5K 1 0
Погледни в сърцето ми

Погледни в моето биещо сърце,
погледни в моите пъстри сини очи.
Погледни кестенявата ми коса,
погледни отворените ми обятия.

Разбери какво се крие в мен сега,
разбери какво знам за теб аз сега,
разбери какво ме прави щастлива,
разбери какво би ме наранило сега.

Не си отивай точно в този тежък миг,
не си отивай от моето сърце и мисли,
не си отивай от моя спомен буден,
не си отивай в този есенен бурен ден.

Намерих в теб онова, което нямам,
намерих в теб онова, което търсех,
намерих в теб това, което чаках,
намерих в теб онова, което получих.

Обичам те, заради това което си,
обичам те, заради това което ще бъдеш,
обичам те, заради това което съм,
обичам те, заради това което ще бъда аз.

Тръгни си, когато пак си щастлив,
тръгни си, когато вече няма какво да ти дам,
тръгни си, когато има само болка,
тръгни си, когато пак те целуна в тихата зора.

Остави ме да се оправя сама със себе си,
остави ме да се оправя със своите чувства,
остави ме да се оправя сама с любовта ми,
остави ме да се оправя сама с тъгата в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рози Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...