Поглеждай настрани
Така е тихо, че боли.
Къде са шумните площади?
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади.
А само черен дъжд вали.
Сърцата ни за мъст са жадни.
Убий надеждата и ти,
че утре няма да сме безпощадни.
Така е тихо, че крещи,
душата ми опечалена.
Коя си мислиш, че си ти?
Питат ме - напред като погледна.
- Хей, поглеждай настрани -
Едно врабченце ми прошепна.
Няма кой да те рани,
щом за някого си тъй потребна.
Аз подадох му трохи.
Перце остави ми за спомен.
На свойта рожба го дарих.
Порасне ли - да прави помен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
