Violet_86 (Виолета)
215 4742
14.01.2024 г., 11:45 ч.

Поглеждай настрани 

  Поезия
489 6 7

Така е тихо, че боли. 
Къде са шумните площади? 
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади. 

 

А само черен дъжд вали. 
Сърцата ни за мъст са жадни. 
Убий надеждата и ти,
че утре няма да сме безпощадни. 

 

Така е тихо, че крещи,
душата ми опечалена. 
Коя си мислиш, че си ти? 
Питат ме - напред като погледна. 

 

- Хей, поглеждай настрани - 
Едно врабченце ми прошепна. 
Няма кой да те рани,
щом за някого си тъй потребна. 

 

Аз подадох му трохи. 
Перце остави ми за спомен. 
На свойта рожба го дарих. 
Порасне ли  - да прави помен. 

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поглеждам, Скити. Все по нещо намирам или то намира мен... Знам ли?
  • Вили, има и такива моменти! Поглеждай настрани
    Хареса ми!
  • Много ви благодаря, Ники, Младен, Тонка, Пете. Съжалявам, че е толкова тъжно, но така съм го почувствала. Желая ви хубава седмица.
  • Вили!
  • Контрасти между това, което виждат очите ни и товва, което желае душата ни. Силна образност. Поздравления!
  • Малко зловещо, но много ми хареса.
    Харесвам точно такава поезия.
    Поздравление, Виолета!
  • Много е тъжно, Вили!
Предложения
: ??:??