6.09.2019 г., 19:51

Погребване на Боговете...

393 0 0

 

Погребване на Боговете...

 

Във Черни дупки из Вселените

погребваме си Боговете

и в тия Гробници на Времето

ще бъдат те през Вековете...

 

Понеже искаме единствено

свободни тука на Земята

да бъдем без да сме зависими

от чужда воля... Даже свята!...

 

... А то, откакто свят светува

все Богове ни наставляват,

ала молитвите не чуват --

без дáровѐ ако остават...

 

И от зачеването óще,

през цялата ни земна сага

държи ни тяхното надмощие

в отсамната страна на прага...

 

Не само да им палим свещи,

но искат те и нещо лично

съвсем безумно, по човешки

в живота си да ги обичаме...

 

И да градим луксозни Храмове,

а там в олтарите им димни --

в екстаз, дори и с медни чанове ,

възторжени да пеем химни...

 

Илѝ да правим Пирамиди,

че в тях на Идващото време --

от подлудялите  флуиди

по шепа всеки Бог да вземе...

 

Желаем адски Необята,

но може би понеже с Дявола

си спазаряваме Душата

и Свободата ни е ялова!...

 

... А днес: внезапно оскотели

погребваме си Боговете,

и тръгваме осиротели

на мислите след ветровете,

 

но вече нямаме упора

и пред кого да се покаем...

...а тегне страшната умора

в Живот отдаден  ни назаем!...

 

21.02.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...