Погребване на Боговете...
Във Черни дупки из Вселените
погребваме си Боговете
и в тия Гробници на Времето
ще бъдат те през Вековете...
Понеже искаме единствено
свободни тука на Земята
да бъдем – без да сме зависими
от чужда воля... Даже свята!...
... А то, откакто свят светува
все Богове ни наставляват,
ала молитвите не чуват --
без дáровѐ ако остават...
И от зачеването óще,
през цялата ни земна сага –
държи ни тяхното надмощие
в отсамната страна на прага...
Не само да им палим свещи,
но искат те и нещо лично –
съвсем безумно, по човешки
в живота си да ги обичаме...
И да градим луксозни Храмове,
а там в олтарите им димни --
в екстаз, дори и с медни чанове ,
възторжени да пеем химни...
Илѝ да правим Пирамиди,
че в тях на Идващото време --
от подлудялите флуиди –
по шепа всеки Бог да вземе...
Желаем адски Необята,
но може би понеже с Дявола
си спазаряваме Душата
и Свободата ни е ялова!...
... А днес: внезапно оскотели
погребваме си Боговете,
и тръгваме осиротели
на мислите след ветровете,
но вече нямаме упора
и пред кого да се покаем...
...а тегне страшната умора
в Живот отдаден ни назаем!...
21.02.2017.
© Коста Качев Всички права запазени