11.04.2013 г., 23:07

Погубен

849 0 0

                                                  В живота търсих добротата,

                                        но нямах сили да вървя,

                                        копнежът ми изгуби се в мъглата,

                                        в сърцето ми остана празнота.

 

                                        Но вместо нея зърнах злоба,

                                        не в очите на един -

                                        злината беше им микроба -

                                        вреден и неизчистим.


                                        Да псуват всичко те не спряха,

                                        те, хората, с бездушен нрав...

                                        Сърцата им - вулгарни бяха,

                                        душите им - таяха гняв.


                                        Картината зловеща беше,

                                        нямаха съвест, дори срам.

                                        Духът ми сякаш се крепеше

                                        в тялото едвам-едвам.


                                        Безсилен бях, за да се справя! -

                                        да вкарам в пътя техните души.

                                        Уви! Не мога туй да го направя -

                                        макар отвътре и да ме боли.


                                        Къде погуби се доброто!?

                                        Дали захвърлено е в мрак!?

                                        Или е погълнато от злото -

                                        не оставило дори и знак.


                                        В живота търсих добротата,

                                        но нямах сили да вървя,

                                        копнежът ми изгуби се в мъглата,

                                        в сърцето ми остана празнота.

                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...