Погубен

                                                  В живота търсих добротата,

                                        но нямах сили да вървя,

                                        копнежът ми изгуби се в мъглата,

                                        в сърцето ми остана празнота.

                                        Но вместо нея зърнах злоба,

                                        не в очите на един -

                                        злината беше им микроба -

                                        вреден и неизчистим.

                                        Да псуват всичко те не спряха,

                                        те, хората, с бездушен нрав...

                                        Сърцата им - вулгарни бяха,

                                        душите им - таяха гняв.

                                        Картината зловеща беше,

                                        нямаха съвест, дори срам.

                                        Духът ми сякаш се крепеше

                                        в тялото едвам-едвам.

                                        Безсилен бях, за да се справя! -

                                        да вкарам в пътя техните души.

                                        Уви! Не мога туй да го направя -

                                        макар отвътре и да ме боли.

                                        Къде погуби се доброто!?

                                        Дали захвърлено е в мрак!?

                                        Или е погълнато от злото -

                                        не оставило дори и знак.

                                        В живота търсих добротата,

                                        но нямах сили да вървя,

                                        копнежът ми изгуби се в мъглата,

                                        в сърцето ми остана празнота.