31.05.2008 г., 15:55

Погубена

694 0 3

С толкова сила и с толкова страст

в кръвта ми танцуваше!

От безметежност стигнах до крах,

а ти ще ме питаш: Дали пък си струваше?

 

Толкова много слънца и луни

чрез мене искряха!

... За да остана със слепи очи

без надежда, без път и без стряха.

 

Толкова бури и дъждове

през мене преминаха...

И пълни, и празни - безброй светове...

Едва ли съм жива - по-скоро - загинала!

 

Толкова много от себе си дадох!

В сърцето ми капка живот не остана.

Безнадеждно, докрай ти се отдадох,

така че наистина си заслужава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...