С толкова сила и с толкова страст
в кръвта ми танцуваше!
От безметежност стигнах до крах,
а ти ще ме питаш: Дали пък си струваше?
Толкова много слънца и луни
чрез мене искряха!
... За да остана със слепи очи
без надежда, без път и без стряха.
Толкова бури и дъждове
през мене преминаха...
И пълни, и празни - безброй светове...
Едва ли съм жива - по-скоро - загинала!
Толкова много от себе си дадох!
В сърцето ми капка живот не остана.
Безнадеждно, докрай ти се отдадох,
така че наистина си заслужава.
© Миглена Цветкова Всички права запазени