31.05.2008 г., 15:55 ч.

Погубена 

  Поезия » Любовна
548 0 3

С толкова сила и с толкова страст

в кръвта ми танцуваше!

От безметежност стигнах до крах,

а ти ще ме питаш: Дали пък си струваше?

 

Толкова много слънца и луни

чрез мене искряха!

... За да остана със слепи очи

без надежда, без път и без стряха.

 

Толкова бури и дъждове

през мене преминаха...

И пълни, и празни - безброй светове...

Едва ли съм жива - по-скоро - загинала!

 

Толкова много от себе си дадох!

В сърцето ми капка живот не остана.

Безнадеждно, докрай ти се отдадох,

така че наистина си заслужава.

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??