23.10.2012 г., 10:44

Погубена любов

675 0 1

Дойде с разцъфването на лалетата.

Със полъха на пролетта роди се.

На всяка стъпка падаше като хлапетата

и твърде бързо умори се.

 

Крилете ти се счупиха във полет.

Огъна се под силата на вятъра,

замръзна тази първа пролет.

Падна завесата, свърши театъра.

 

Умряла - пак, за да възкръснеш,

днес те погребвам отново.

Сред живите какво ще търсиш,

по-добре да си в гроба.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Кат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...