Погубена мечта
607
0
0
Потънах в дълбокото на твоето его,
изчезнах, удавих се там.
Ти отново остана верен на него,
затова и винаги оставаш сам.
Разпилях се като прах,
небрежно от вятъра отнесен.
Аз истинска до болка бях,
ала ти не ме понесе.
Сега се връщам при мечтите,
където винаги за тебе бях.
За миг родих ти се в очите,
ала да се сбъдна, така и не успях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
