О, Стихио горяща донеси ми ти плам във сърцето,
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови,
Изминавах ги с вяра, че винаги има някой по тях да ме води,
Но ето, готов или не, лава пред мен се изсипва гореща,
Кой сега ще ми каже пропаст или поляна зелена ме чака отреща?
Утрешният ден е близо виждам как влачи със себе си черен кинжал
Ще остана ли тук затворник прилежен, просещ в отчаяние капчица жал
Да следвам пътя на нечий блянове така далечни на душата моя..
Не! Аз ще потърся светлината във своите стъпки преди да намеря покоя. ...