Белгун
31 резултата
Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.
Единствена и неподправена във моя свят си ти!
Като песен романтична галиш нежно всички сетива,
В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!
На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам, ...
Единствена и неподправена във моя свят си ти!
Като песен романтична галиш нежно всички сетива,
В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!
На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам, ...
73
1
Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...
79
Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...
86
Oчите й влажни, опустушената й душа,
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни ...
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни ...
396
Не ме мрази защото съм различен,
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа
Накъде съм трьгнал ли ме питаш, ...
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа
Накъде съм трьгнал ли ме питаш, ...
299
Тази любов ме убива, по-добре още днес дъхът ми да спре
В моят живот за себе си чужд, аз съм призрак
Нищо не чувствам и желание нямам
Умирам, блуждая, жадуващ твоите ръце..
А всичко понякога е толкова пъстро, обагрено в ярка тоналност ...
В моят живот за себе си чужд, аз съм призрак
Нищо не чувствам и желание нямам
Умирам, блуждая, жадуващ твоите ръце..
А всичко понякога е толкова пъстро, обагрено в ярка тоналност ...
476
Поиска стих с лично посвещение да напиша
Но как да го направя като духът ми погуби
За нея бях средство, не мечта за която диша
Какво биха означавали едни написани думи
На улицата излизам забил поглед в земята ...
Но как да го направя като духът ми погуби
За нея бях средство, не мечта за която диша
Какво биха означавали едни написани думи
На улицата излизам забил поглед в земята ...
276
Убиха ни, стопиха ни и още продължават,
и още живи борим се, но мъртви ще се предадем
иззеха всичко, което хората сплотява
накараха ни в чужди ценности ние да се вречем
Как съсипаха народа ти моя бедна родино, ...
и още живи борим се, но мъртви ще се предадем
иззеха всичко, което хората сплотява
накараха ни в чужди ценности ние да се вречем
Как съсипаха народа ти моя бедна родино, ...
268
Тъй бегло те познавам, но всеки ден за тебе мисля
влюбен до полуда ако щеш ме наречи
и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам
знам само как копнея до мене да си ти.
Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам ...
влюбен до полуда ако щеш ме наречи
и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам
знам само как копнея до мене да си ти.
Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам ...
289
Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...
295
Какво ти дадоха, мой беден народе?
Ден подир ден на едно място крачиш,
робството твое, рай за всеки идиот е,
живота си сив зад себе си влачещ.
Нима можеш да отгледаш мислещ човек, ...
Ден подир ден на едно място крачиш,
робството твое, рай за всеки идиот е,
живота си сив зад себе си влачещ.
Нима можеш да отгледаш мислещ човек, ...
266
Знаеш ли как обожавам тишината?
Нея аз нося дълбоко във мен.
Онази тишина, която говори с душата,
говорят си двете всяка нощ, всеки ден.
А знаеш ли как само обичам тъгата? ...
Нея аз нося дълбоко във мен.
Онази тишина, която говори с душата,
говорят си двете всяка нощ, всеки ден.
А знаеш ли как само обичам тъгата? ...
312
Като сън тя навести ме,
като сън от мен отлетя
с целувки топли и нежни дари ме
в прегръдките нейни аз бях у дома.
Очите ѝ, Господи, тези очи, ...
като сън от мен отлетя
с целувки топли и нежни дари ме
в прегръдките нейни аз бях у дома.
Очите ѝ, Господи, тези очи, ...
287
2
Стъпки отъпкани още ли следвам?
Този затвор не е за мойта душа!
Път на безвремие, път без надежда,
каторга, окови, дух сломен, празнота..
Животът тече, часовникът отброява, ...
Този затвор не е за мойта душа!
Път на безвремие, път без надежда,
каторга, окови, дух сломен, празнота..
Животът тече, часовникът отброява, ...
438
Звездите над нас винаги ще блестят
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими
И чудя се често дали там в небосвода ...
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими
И чудя се често дали там в небосвода ...
244
Протегнати детски ръце
отчаяно търсят топла прегръдка,
и навяват мъка в човешко сърце
жадно да вкуси тръпчива глътка
от пресъхнало с уиски шише ...
отчаяно търсят топла прегръдка,
и навяват мъка в човешко сърце
жадно да вкуси тръпчива глътка
от пресъхнало с уиски шише ...
252
Този свят жесток децата свои изпитва,
в мъгла от мъка потапя живота техен.
Всяка ръка протегната с ярост изритва
и всеки връща на пътя му жалък и беден
На какво ги учи Той, какво им преподава, ...
в мъгла от мъка потапя живота техен.
Всяка ръка протегната с ярост изритва
и всеки връща на пътя му жалък и беден
На какво ги учи Той, какво им преподава, ...
462
Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.
Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.
Листата падат, но нали все още не е дошла есента,
неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.
Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата! ...
Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.
Листата падат, но нали все още не е дошла есента,
неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.
Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата! ...
848
1
Не отстъпвай пред тази несполука, нито крачка назад,
знам, че е тежко, виждам сълзите бликащи в мъка и яд,
Мечтите пред тебе потъват, денят ти обречен заспива,
но когато е тежко неостъпвай, намери последната сила!
Като пред огледало вземи в ръка това парче хартия, ...
знам, че е тежко, виждам сълзите бликащи в мъка и яд,
Мечтите пред тебе потъват, денят ти обречен заспива,
но когато е тежко неостъпвай, намери последната сила!
Като пред огледало вземи в ръка това парче хартия, ...
565
5
Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...
328
Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
258
На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...
669
1
5
В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени ...
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени ...
223
О, Стихио горяща донеси ми ти плам във сърцето,
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови, ...
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови, ...
777
1
Диша в мен все още онзи безпощаден пламък
Луд пожар бушува на пристана на моята душа
Буден пак бленувам, но надеждата догаря
Търся път към бездната да удавя тази самота
Луд пожар бушува и всичко ще изпепели ...
Луд пожар бушува на пристана на моята душа
Буден пак бленувам, но надеждата догаря
Търся път към бездната да удавя тази самота
Луд пожар бушува и всичко ще изпепели ...
441
Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...
511
Ноща покорява всяка частица от мен,
черни ръце се спускат и ме обгръщат,
потъвам удавен в залязващия ден,
мисли злокобни отново тук се завръщат.
Пред мене пътека обрасла с бодли, ...
черни ръце се спускат и ме обгръщат,
потъвам удавен в залязващия ден,
мисли злокобни отново тук се завръщат.
Пред мене пътека обрасла с бодли, ...
430
Твоето величие в таз земя вечно ще живее
О, Преслав единствен за България си ти
Наследството ти винаги над нас ще грее
Отминалата слава твоят дух ще възроди
Симеон Велики пръв владетел славен ...
О, Преслав единствен за България си ти
Наследството ти винаги над нас ще грее
Отминалата слава твоят дух ще възроди
Симеон Велики пръв владетел славен ...
473
В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...
429
1
Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...
351
Времето днес за какво го пилеем?
Нима за нечии чужди мечти?
Кога българско знаме пак ще развеем,
ще грабнем завета на наш'те деди?
Дните си как избрахме да живеем? ...
Нима за нечии чужди мечти?
Кога българско знаме пак ще развеем,
ще грабнем завета на наш'те деди?
Дните си как избрахме да живеем? ...
273
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
