Поиска го
Поиска да съм сбъдната мечта
и случи се,
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах.
И животът стана лесен.
Разливах топлина
и ден, и нощ,
надничах през издигнати дувари,
прегръщах тъжния с неземна мощ,
повдигах нечовешките товари.
И стана чудо,
болката замря,
смали се до микрон във тишината,
но вътре само, майчина тъга
живее в плен и стяга ми душата.
Приемам я.
Нали е част от мен.
Чрез нея, знам, ще оцелея.
Дорде достигна онзи чакан ден,
до твоята звездичка да изгрея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
