May 17, 2017, 6:38 AM  

Поиска го 

  Poetry » Phylosophy
559 4 15

Поиска да съм сбъдната мечта
и случи се, 
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах. 
И животът стана лесен.
Разливах топлина 
и ден, и нощ,
надничах през издигнати дувари,
прегръщах тъжния с неземна мощ,
повдигах нечовешките товари.
И стана чудо, 
болката замря,
смали се до микрон във тишината,
но вътре само, майчина тъга
живее в плен и стяга ми душата.
Приемам я. 
Нали е част от мен.
Чрез нея, знам, ще оцелея.
Дорде достигна онзи чакан ден,

до твоята звездичка да изгрея.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??