Поиска го
Поиска да съм сбъдната мечта
и случи се,
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах.
И животът стана лесен.
Разливах топлина
и ден, и нощ,
надничах през издигнати дувари,
прегръщах тъжния с неземна мощ,
повдигах нечовешките товари.
И стана чудо,
болката замря,
смали се до микрон във тишината,
но вътре само, майчина тъга
живее в плен и стяга ми душата.
Приемам я.
Нали е част от мен.
Чрез нея, знам, ще оцелея.
Дорде достигна онзи чакан ден,
до твоята звездичка да изгрея.
© Таня Мезева All rights reserved.
