17 мая 2017 г., 06:38  

Поиска го

727 4 15

Поиска да съм сбъдната мечта
и случи се, 
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах. 
И животът стана лесен.
Разливах топлина 
и ден, и нощ,
надничах през издигнати дувари,
прегръщах тъжния с неземна мощ,
повдигах нечовешките товари.
И стана чудо, 
болката замря,
смали се до микрон във тишината,
но вътре само, майчина тъга
живее в плен и стяга ми душата.
Приемам я. 
Нали е част от мен.
Чрез нея, знам, ще оцелея.
Дорде достигна онзи чакан ден,

до твоята звездичка да изгрея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...