11.01.2011 г., 20:01

Поискай ме!

1.5K 0 6

Поискай ме. За полет нов ме вдъхнови.
Със мислите достигай ме, за да те имам,
че без любов неистински са всички дни,
а празна чаша жаждата не утолява.
Ти само ме поискай, аз ще те литна,
дори със две пропукани ребра в гръдта.
Перце ми изпрати, крила ще си намеря,
усетя ли желанието ти във мисълта.
И волна, като птичка лекокрила,
небето цялото с любов ще извървя,
ти само ме поискай със онази сила,
която път поправя даже в пустошта.
Дори не ме обичай, аз ще те обичам
със обич колкото небе за двама,
ако не стигне, вселена ще добавя
към искането ти с една любов голяма.
Ти само във забрава не заключвай
вратите на разпукнатия ден.
Аз с цветна светлина при теб ще дойда,
ако поискаш миг да съм до теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джейни,мила,благодаря ти за този стих!
    Прегръщам те сърдечно!
  • Жертвена всеотдайност, присъщ на влюбената женска душа, поздравления з смелостта и стиха!
  • "до поискване"

    много копнеж има в този стих, Джейни!!!

    прегръдки!
  • !!!
  • "Поискай ме. За полет нов ме вдъхнови.
    Със мислите достигай ме, за да те имам,
    че без любов неистински са всички дни,
    а празна чаша жаждата не утолява."

    Колко много истина има в желанията ти, Джейн!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...