Поискай ме
Поискай ме
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва.
Капчици грях горят по струните
на китарно безвремие.
Стихът боли по грапавините
на настръхнала балада.
Събери ме, с обичане ме поискай.
Слънцеслучам те с късче зрялост.
Усещане витае, нежна сълза.
От обичане боля, намерих се.
Поискай ме... С устни ме поискай.
Поискай ме... Поискай ме с любов.
©Ванко Николов(Starkmaster®vn)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
