Поискай ме
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва.
Капчици грях горят по струните
на китарно безвремие.
Стихът боли по грапавините
на настръхнала балада.
Събери ме, с обичане ме поискай.
Слънцеслучам те с късче зрялост.
Усещане витае, нежна сълза.
От обичане боля, намерих се.
Поискай ме... С устни ме поискай.
Поискай ме... Поискай ме с любов.
©Ванко Николов(Starkmaster®vn)
© Ванко Николов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
