Поискай обич... и ще я получиш
Поискай обич...
и ще я получиш
Играем си на криеница
със тъгата,
достигнали „сегашното”
на времето.
А аз сънувам спомени
във розово,
несбъднати, рисувам ги
във черно.
И плаша се от странната
утихналост –
от твоето „затишие
пред буря”.
Троша сърцето си.
И късам струните.
А ти...
а ти дори не ме
поглеждаш.
И някак странно е
това очакване –
очакване,
че нещо ще се случи...
Поискай всичко –
и ще ти го дам...
Поискай обич –
и ще я получиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
