24.06.2018 г., 12:52

Поискан от сърцето

743 1 4

Любовта ми е тиха и тайна.

В сърцето слънце посява.

Приказка до безкрайност,

Вселена за двама.

 

Аз не зная защо те обичам?

Поискан от сърцето си ти!

Само с тебе съм малко момиче,

Същевременно дръзка жена.

 

Аз не зная защо те поисках?

Плод забранен си ми ти!

Но в очите ти – крие се смисъла.

На всички мои безумни мечти.

 

Аз не зная има ли смисъл?

Може би пътят е дълъг и стръмен.

Само знам, че с тебе съм истинска.

И съм до лудост влюбена!

 

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....