Пожарникар
Червено ми свети в главата,
очите ми все са червени -
пожарникар нощна смяна.
Весело все червенея,
щом светне зелено, немея.
Ха-ха-ха!
смешно,
но пък съвсем неизвестно.
Имаме тайни квартири,
дето сервират по бира.
Жаден е пожарникарят -
огънят все го изгаря,
пали фитил на кюмбето,
мачка и пържи кюфтето.
- Не мачкай своя хляб,
Хари!
Подвиква кръчмарят отзад.
- Хайде, наливай да пия!
Една бира
и още 2 - 3 бири.
Няма хър-мър, щом се свири.
Чалга!
От чалга простея,
не знам да играя и пея.
Но искам малко любов.
Но не, не!
Ако е любов - много да е!
Дори,
повече от преди,
когато ми светна червено
и лампите спряха да гаснат -
и стана огнеопасно.
Един човек падна - фраснат
(от чалга в главата).
Ха сега де!
Много е тясно!
Кръчмарят иска стотинки,
но по-големи - не тънки.
Левче поне да е мярката.
Хайде, егоист, дай да пия,
вино, бира и още ракия!
Пиян дано аз забравя,
комар ли играя
или пия за слава.
На пиене нямаме равни,
и Хари, и Христо, и Хенри,
и оня пич,
дето умря от цироза
и гроба му кичехме с рози.
- Да, така е!
- клима и оня приятел, завит
под юргана,
оригва, повръщайки пяна.
Клошарят до трафопоста
умря една вечер спокойно
от пиене и от
пъпката гнойна.
От седесето пък веднага дойдоха
с мотики, вили и кирки,
сринаха жалката къща,
на този пройдоха.
Само палаша остана
да вие.
Щом пристигне със брокер
да гледа терена
някоя нова отрепка,
кучето грозно го лае
и пази паметта на
клошаря.
И той беше Хари.
Но с повече мяра.
- Да пием за живота!
И за тоз, който падне в запоя.
А утре е ден слънчев
за мен и за теб, друже.
Съвсем сме неглиже.
- А какъв цвят е сега седесе?
Подпитва отново кръчмаря.
- Жълт!
- Не бе, жълтото е на царя!
(жълти са и гащите на пожарникаря)
- Кръчмар ли съм или
само вдигам врява?!
И жълто да свети в небето,
пак ще ми бумка кюмбето!
Ще покорим нови хоризонти
и щайги с турски домати.
А генерали с лампази
и старци ще кашлят
пред бенебето
и с молив и къс хартия
ще пишат писмо на султана
(нищо, че него го няма).
А арменският поп не ги чува -
със вси светици лудува
и с бабички с нощници
и по пижами.
- Къде сме застанали, братя?
До уши сме затънали
в плява.
И в жълто.
И мусаката ни вече мухлясва.
Пий една вода Горнобанска - прясна.
Засуквай мустак
И не бой се.
Чао.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Сватбаров Всички права запазени
