Пожарникар
Червено ми свети в главата,
очите ми все са червени -
пожарникар нощна смяна.
Весело все червенея,
щом светне зелено, немея.
Ха-ха-ха!
смешно,
но пък съвсем неизвестно.
Имаме тайни квартири,
дето сервират по бира.
Жаден е пожарникарят -
огънят все го изгаря,
пали фитил на кюмбето,
мачка и пържи кюфтето.
- Не мачкай своя хляб,
Хари!
Подвиква кръчмарят отзад.
- Хайде, наливай да пия!
Една бира
и още 2 - 3 бири.
Няма хър-мър, щом се свири.
Чалга!
От чалга простея,
не знам да играя и пея.
Но искам малко любов.
Но не, не!
Ако е любов - много да е!
Дори,
повече от преди,
когато ми светна червено
и лампите спряха да гаснат -
и стана огнеопасно.
Един човек падна - фраснат
(от чалга в главата).
Ха сега де!
Много е тясно!
Кръчмарят иска стотинки,
но по-големи - не тънки.
Левче поне да е мярката.
Хайде, егоист, дай да пия,
вино, бира и още ракия!
Пиян дано аз забравя,
комар ли играя
или пия за слава.
На пиене нямаме равни,
и Хари, и Христо, и Хенри,
и оня пич,
дето умря от цироза
и гроба му кичехме с рози.
- Да, така е!
- клима и оня приятел, завит
под юргана,
оригва, повръщайки пяна.
Клошарят до трафопоста
умря една вечер спокойно
от пиене и от
пъпката гнойна.
От седесето пък веднага дойдоха
с мотики, вили и кирки,
сринаха жалката къща,
на този пройдоха.
Само палаша остана
да вие.
Щом пристигне със брокер
да гледа терена
някоя нова отрепка,
кучето грозно го лае
и пази паметта на
клошаря.
И той беше Хари.
Но с повече мяра.
- Да пием за живота!
И за тоз, който падне в запоя.
А утре е ден слънчев
за мен и за теб, друже.
Съвсем сме неглиже.
- А какъв цвят е сега седесе?
Подпитва отново кръчмаря.
- Жълт!
- Не бе, жълтото е на царя!
(жълти са и гащите на пожарникаря)
- Кръчмар ли съм или
само вдигам врява?!
И жълто да свети в небето,
пак ще ми бумка кюмбето!
Ще покорим нови хоризонти
и щайги с турски домати.
А генерали с лампази
и старци ще кашлят
пред бенебето
и с молив и къс хартия
ще пишат писмо на султана
(нищо, че него го няма).
А арменският поп не ги чува -
със вси светици лудува
и с бабички с нощници
и по пижами.
- Къде сме застанали, братя?
До уши сме затънали
в плява.
И в жълто.
И мусаката ни вече мухлясва.
Пий една вода Горнобанска - прясна.
Засуквай мустак
И не бой се.
Чао.
© Хари Сватбаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
супер е! много яко и философско!
-
"До уши сме затънали в плява..."
За съжаление си прав.
И за попа със "светиците" ме разсмя.
А жълтото има и тук таме оранж - последна мода.
Картината е жалка, но стихото е добро.
Поздрав!!! -
Виж малко е трудно да ти обясня за какво точно става реч. Аз не съм казала, че става дума точно за пожарникарите. Но това не пречи да ги обидиш. Те са малко особени. Знаеш ли, че когато ББ се захвана с политика за поддръжниците му беше "супер ченге", а за критикуващите го "прост пожарникар". И това обиди пожарникарите... Знам, че няма да ме разбереш... Съжалявам за крайните думи, които съм използвала. Но просто всичко е вътрешно усещане на стихотворението. Извинявам се.
-
Врабче, как ти хрумна, че това се отнася за пожарникарите? Ужасно е, че си стигнала до крайност. Тази крайност е ограничението на мирогледа ти. Не можеш да прескочиш оградата около теб. Жалко и елементарно.
-
Това как ти хрумна да го напишеш? Знаеш ли, че тукощо обиди около 7000 пожарникари? По мое мнение е ужасно. ( А за да кажа, че е ужасно, явно съм била много афектирана от това Нещо, защото никога не стигам до крайности).
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
