Пожелах си
Пожелах си да не съм различен,
да съм весел, ей така,
паднали листа да ритам,
да се радвам на мига!
Тръгнах весел, безразличен,
непознати поздравявам, махайки с ръка,
усмихнато започвам да обичам
и да се радвам на това ...
Сред листите пробляскваха хартийки,
не, че няма кошчета,
но нали сме щуротийки
от балканска някаква страна.
И ми стана някак ведро,
весело и по-така,
а и слънцето бе щедро,
та напече ми гърба.
Даже някой се усмихна
и на шантавото ми здравей
леко в шепите си прихна
на моя шеметен повей...
Заусмихваха се повече човеци
сякаш беше прихватливо
и в усмивките засвети
пламъче игриво, закачливо.
И не може ли във ден невзрачен,
ставайки от топлата завивка
навън светът да не е мрачен
като го срещаме с усмивка.
Ей, така започна ми деня,
заразяващ със усмивки.
Пожелах да е така
тук, навсякъде – за всички!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени
