shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
25.10.2005 г., 11:27 ч.

Пожелах си 

  Поезия
921 0 7

 

Пожелах си да не съм различен,

да съм весел, ей така,

паднали листа да ритам,

да се радвам на мига!

Тръгнах весел, безразличен,

непознати поздравявам, махайки с ръка,

усмихнато започвам да обичам

и да се радвам на  това  ...

Сред листите пробляскваха хартийки,

не, че няма кошчета,

но нали сме щуротийки

от балканска някаква страна.

И ми стана някак ведро,

весело и по-така,

а и слънцето бе щедро,

та напече ми гърба.

Даже някой се усмихна

и на шантавото ми здравей

леко в шепите си прихна

на моя  шеметен повей...

Заусмихваха се повече човеци

сякаш беше прихватливо

и в усмивките засвети

пламъче игриво, закачливо.

И не може ли във ден невзрачен,

ставайки от топлата завивка

навън светът да не е мрачен

като го срещаме с усмивка.

Ей, така започна ми деня,

заразяващ със усмивки.

Пожелах да е така

тук, навсякъде – за всички!

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??