Пожелавах те
Пожелавах те - и вчера, и в неделя.
Пожелавах те при падаща звезда.
Но зла магия ли ме бе проклела -
разминавахме се в хорската тълпа.
И срещах те, но както срещам други -
на площада, сред гората, на кафе.
Нима аз нямах нужните заслуги,
за да те видя тъй за малко, насаме.
И в тоз откраднат миг аз да ти кажа:
"Това е нашият момент сюблимен.
Вземи от мен, аз няма да разкажа
и няма да го впиша в стих интимен".
Тогава няма да те търся сред площада,
тогава дните няма да броя.
И като видя пак звезда да пада,
усмихвайки се, тихо ще стоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
