пожелавам си...
Боже, мой!
Въздухът е шадраван от звуци.
Капят сребърни звезди,
пеят щръкнали капчуци.
Чудеса!
Във небето плуват слънчогледи.
Тишината отстрани
някак смешно и смирено дреме.
В плен седя
на живота в райската градина.
В лабиринт от тайни -
дишат възкресени истини...
От любов сега (пожелавам си)
и сляпа да те виждам.
Не е страшно...
(Ангелите падат само щом поискат).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
