Пожълтяла топлина

Как тихо капе в тишина

навън дъждовната вода,

сълзите на октомври скрила

и неговата тъжна сила.

Лятото отдавна ни забрави,

скри в шкафа слънчеви сандали,

по пътя есента се бави

и все листата й не сме прибрали.

А зимата на прага чука

и още малко ще е тука,

ноември чака, за да разсъждава –

какво е есенна забава.

Забравени от боговете,

валят в душите дъждовете,

октомври и ноември, тъжни,

са част от нашата окръжност,

в която дните се забавят

и плачат тихо в тишината,

а нощите по-дълги стават

и сливат се - небето със земята.

В това разплакано лице

тръпне моето сърце

и все ще търся топлината,

пожълтяла и окапала с листата.

botyo