Пожълтяла топлина
Пожълтяла топлина
Как тихо капе в тишина
навън дъждовната вода,
сълзите на октомври скрила
и неговата тъжна сила.
Лятото отдавна ни забрави,
скри в шкафа слънчеви сандали,
по пътя есента се бави
и все листата й не сме прибрали.
А зимата на прага чука
и още малко ще е тука,
ноември чака, за да разсъждава –
какво е есенна забава.
Забравени от боговете,
валят в душите дъждовете,
октомври и ноември, тъжни,
са част от нашата окръжност,
в която дните се забавят
и плачат тихо в тишината,
а нощите по-дълги стават
и сливат се - небето със земята.
В това разплакано лице
тръпне моето сърце
и все ще търся топлината,
пожълтяла и окапала с листата.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
