18.03.2015 г., 20:51

Покана

1.4K 0 2

 

Покана

 

Грабни ме и ме удивлявай,

забавлявай се със мен,

има толкова места по мойто тяло,

неоткрити до днешния ден.

 

Аз съм джунгла от емоции,

пристъпвай предпазливо,

сърдечен удар и комоцио

в страсти невъздържани и диви.

 

Водопади от мечти

ще те погълнат в моите обятия,

ще се изгубиш и почти

ще забравиш всякакви понятия.

 

Първичните инстинкти ще да оживеят

и пак ще сме в изгонения Рай,

където Дяволът и Богът няма да посмеят

на нашата любов да сложат край.

 

После ще си преродена,

отпусната като листо върху вода

ще ми прошепнеш ти смутено,

че с мен навсякъде би отишла.

 

botyo

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поканата все някой ще приеме- този" водопад от мечти"! Желая ти сбъдване! Харесах!
  • Добър вечер,Бойко!

    Поздрав за чудесното стихотворение. Колко си добър в любовната лирика.
    Не мога да те позная, но се радвам от сърце, че превъзмогваш себе си. Ти
    си добър поет и не забравяй това!
    Получих писмото ти и съм трогната от благодарността ти към мен и споделянето на новото произведение.Бъди жив и здрав и уверен в себе си!
    Поздрав и лека вечер!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...