13.12.2019 г., 19:58

Покана

640 0 0

 

Покана

 

... И́скрена си ти, нали́!...

Искаш ли любов?... Кажи́!..

Но от нея и: боли́...

Страх ли те е отложи́!...

 

В пълнолунно пиршество́

на страстта със вихър нов

с мен ела за тържество́

на: Човешката любов!...

 

Тази, Вечната!... Едната!...

... Де́то грабва изведнъж

щом: Случайността Жената

срещне във живота с Мъж...

 

Любовта да бъде: Храм

и Религия за нас!...

Жрица ако бъдеш там:

очаровай ме в екстаз!...

 

С огнените си коси́,

под пленителната гръд –

живо въгленче носи́:

 аз съм  „ритуален съд“...

 

А във „храма“ щом ще си́

ти го напълни със жар

и в олтара отнеси́ –

да раздухаме пожар!...

 

В него нека изгорят

всички досегашни дни –

с позабравен аромат

след „отминали“ жени!...

 

... С теб във Страстен летоброй

да запишем: Първи ден!...

... И от днес нататък той

да важи за теб и мен!...

 

Чакам те!... Ела!...Или́

плашиш се от любовта!?...

Вярно може да боли́

щом е много силна тя!...

 

В този  Храм, от Богове

няма да приемем знак 

да ни наствляват те!....

... Ние хора сме все пак!...

 

И човешки с много страст

небожествено грешим...

Даже с Боговете власт

богохулствайки делим!...

 

Онова, което сам

в „друго време“, в „друг момент“

съм пропуснал – в Този храм

искам с теб и без проблем...

 

Можем Целият живот

в емоционален стрес

с дръзка авантюра в ход

да преместим в Нов адрес...

 

... Но в абсурдният стремеж

да догоним Вечността,

често „слепи“ от копнеж –

падаме ѝ в Пропастта...

 

Може би, а може би́

с гравитация сега,

както падащи звезди

ни влече: Една съдба!...

 

Само двама: аз и ти:

хайде безразсъдно днес

и с безумните мечти

пак да полетим с фине́с!...

 

Зная, че ще изгорим

в поривът на Дързостта,

но със шлейф от прах и дим

пак ще сме във Вечността...

                             

*     *     *     *     *     *     *     *

... А сега: разбра нали́!?...

С много Огън в любовта:

 

– Сладко е, но и боли́,

щом „обжари“ ни Страстта!...

 

13.12.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...