Покана
... И́скрена си ти, нали́!...
Искаш ли любов?... Кажи́!..
Но от нея и: боли́...
Страх ли те е – отложи́!...
В пълнолунно пиршество́
на страстта със вихър нов –
с мен ела за тържество́
на: Човешката любов!...
Тази, Вечната!... Едната!...
... Де́то грабва изведнъж
щом: Случайността Жената
срещне във живота – с Мъж...
Любовта да бъде: Храм
и Религия за нас!...
Жрица ако бъдеш там:
– очаровай ме в екстаз!...
С огнените си коси́,
под пленителната гръд –
живо въгленче носи́:
– аз съм „ритуален съд“...
А във „храма“ щом ще си́
ти го напълни със жар
и в олтара отнеси́ –
да раздухаме пожар!...
В него нека изгорят
всички досегашни дни –
с позабравен аромат
след „отминали“ жени!...
... С теб във Страстен летоброй
да запишем: Първи ден!...
... И от днес нататък той
да важи за теб и мен!...
Чакам те!... Ела!...Или́
плашиш се от любовта!?...
Вярно може да боли́
щом е много силна тя!...
В този Храм, от Богове
няма да приемем знак
да ни наствляват те!....
... Ние хора сме все пак!...
И човешки с много страст
небожествено грешим...
Даже с Боговете власт
богохулствайки делим!...
Онова, което сам
в „друго време“, в „друг момент“
съм пропуснал – в Този храм
искам с теб и без проблем...
Можем Целият живот
в емоционален стрес –
с дръзка авантюра в ход
да преместим в Нов адрес...
... Но в абсурдният стремеж
да догоним Вечността,
често „слепи“ от копнеж –
падаме ѝ в Пропастта...
Може би, а може би́
с гравитация сега,
както падащи звезди
ни влече: Една съдба!...
Само двама: аз и ти:
хайде безразсъдно днес
и с безумните мечти
пак да полетим с фине́с!...
Зная, че ще изгорим
в поривът на Дързостта,
но със шлейф от прах и дим
пак ще сме във Вечността...
* * * * * * * *
... А сега: разбра нали́!?...
С много Огън в любовта:
– Сладко е, но и боли́,
щом „обжари“ ни Страстта!...
13.12.2019.
© Коста Качев Всички права запазени