2.01.2025 г., 1:20

Покаяние

482 1 0

Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,

денят, във който ще си спомниш!

Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,

ще забравиш всички болки...

 

Ще съжалиш за глупавия страх,

ще се запиташ: "Е, това ли беше?

Защо прахосах този шанс? Късно ли е вече?"

 

Живя в затвор, пленен от суетата,

под стражата на свойта самота.

Какво от тук насам те чака?

Ще се давиш във безкрайна празнота.

 

Горчиви сълзи ще пророниш,

във тях ще се огледаш цял.

За първи път ще се помолиш,

с надеждата за втори шанс...

 

И ще чакаш всеки миг да се събудиш,

но сънят ти няма да е просто сън.

Защо отваряме очи едва когато чуем

зловещия последен звън?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...