Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,

денят, във който ще си спомниш!

Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,

ще забравиш всички болки...

Ще съжалиш за глупавия страх,

ще се запиташ: "Е, това ли беше?

Защо прахосах този шанс? Късно ли е вече?"

Живя в затвор, пленен от суетата,

под стражата на свойта самота.

Какво от тук насам те чака?

Ще се давиш във безкрайна празнота.

Горчиви сълзи ще пророниш,

във тях ще се огледаш цял.

За първи път ще се помолиш,

с надеждата за втори шанс...

И ще чакаш всеки миг да се събудиш,

но сънят ти няма да е просто сън.

Защо отваряме очи едва когато чуем

зловещия последен звън?