Покоите
Извивката на уличката мами
към скритите покои на декември.
Рисувана от уличните лампи,
след нея – лекота от друго време.
След нея, в декемврийските покои,
записва някой чувството за лято.
Шушука си със призрака на зноя.
Привежда се смълчан над широтата.
Покоите са няколко цитата,
изпаднали от тишини и тайни.
И бавно те затопля мисълта ти,
подобно порцелан, целунат в чайна.
Във всяко кътче там е скрито ехо
от пърхането на листа във мрака.
И тегли те да повървиш към него,
но ехото дали ще те дочака?
И нищо, че извивката те мами
и споменът за лампите ти грее.
Обръщаш се, поглеждаш ги през рамо...
Покоите така ще оцелеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
