Покоите
Извивката на уличката мами
към скритите покои на декември.
Рисувана от уличните лампи,
след нея – лекота от друго време.
След нея, в декемврийските покои,
записва някой чувството за лято.
Шушука си със призрака на зноя.
Привежда се смълчан над широтата.
Покоите са няколко цитата,
изпаднали от тишини и тайни.
И бавно те затопля мисълта ти,
подобно порцелан, целунат в чайна.
Във всяко кътче там е скрито ехо
от пърхането на листа във мрака.
И тегли те да повървиш към него,
но ехото дали ще те дочака?
И нищо, че извивката те мами
и споменът за лампите ти грее.
Обръщаш се, поглеждаш ги през рамо...
Покоите така ще оцелеят.
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
