Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
15.06.2024 г., 19:51 ч.  

Покорство 

  Поезия » Философска
202 2 5

Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.

 

И подавам ръка, накъдето решите водете,
ще последвам зова ви, нашепващ най-нежния стих...
Покажете ми малка планета, лисица и цвете,
а бокала строшете! Море от горчилка изпих.

 

И когато невиждаща с вашите думи прогледна,
нищо повече няма да искам. До съдния ден.
Тази моя трънлива пътека ще бъде последна...
После някоя нощ сред звездите търсете и мен...

 

И не искам на тази Земя да се връщам. Не мога,
ще остана там някъде... В нечие звездно сърце.
Ще възкръсне душата – жар-птица сред обич и огън
и хабер ще ви прати – написан с горящо перце...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??