Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.
И подавам ръка, накъдето решите водете,
ще последвам зова ви, нашепващ най-нежния стих...
Покажете ми малка планета, лисица и цвете,
а бокала строшете! Море от горчилка изпих.
И когато невиждаща с вашите думи прогледна,
нищо повече няма да искам. До съдния ден.
Тази моя трънлива пътека ще бъде последна...
После някоя нощ сред звездите търсете и мен... ...