23.03.2022 г., 21:03

Покоряващ Изгрев

602 0 0


На майка ми

Аз като изгрев, погълнах тъмнината
и нейната тирания изпепелих,
разкъсах с лъчи на злото стената
и своята сила, всемогъща разкрих.

 

И много сълзи, тогава закипяха
по стъписаните им пошли лица
и моята гордост, омразните познаха
със туптящите си в злоба сърца.

 

И тази злоба до край, ще угнетява
и нейните облаци все ще тежат,
но моят изгрев с огън ще покорява
и дните й в мъчения ще горят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...