smile1 (Валка)
448 4639
22.11.2009 г., 14:12 ч.

Покълнали надежди 

  Поезия » Философска
594 0 18

На живота щом капризите
захвърлиш - дрипави одежди,
на дните в нивата посей си мислите
от семена - покълнали надежди.
 Тогава, сгушени под снежни преспи, 
напоени с пролетно желание,
да дочакат слънцето да блесне,
жадни да изпият слънчево послание.
От есенното златно плодородие
стръкчета си събери магия бяла...
Ала знаеш ли тя крехка колко е -
дълго ли ще я опазиш цяла?

 


© Валка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??