На живота щом капризите
захвърлиш - дрипави одежди,
на дните в нивата посей си мислите
от семена - покълнали надежди.
Тогава, сгушени под снежни преспи,
напоени с пролетно желание,
да дочакат слънцето да блесне,
жадни да изпият слънчево послание.
От есенното златно плодородие
стръкчета си събери магия бяла...
Ала знаеш ли тя крехка колко е -
дълго ли ще я опазиш цяла?