1.05.2015 г., 0:09

Поле с маргаритки

1.4K 1 4

Поле с маргаритки

 

За какво са ми нови одежди
и обувки – последен модел.
И живот от големи надежди,
що изтляват до краен предел.
Изморих се да бъда успешна,
ефективна в стандартен живот.
Да танцувам със вятър насрещен,
донкихотовски странен гавот.
Изморих се от думата "трябва".
Кой измислил е този модел,
че успял да си, значи за хляба
се работи до краен предел.
Умореният кон го убиват
и заменят го с буен и млад.
Уморените хора умират,
изиграни с фалшив постулат.
Не желая да бъда успешна,
с подредена еснафска съдба.
Не приемам живот – въртележка
и не плащам цена за „успял”.
Стига толкоз безсмислени битки,
стига толкова празен успех.
Ще отглеждам поле с маргаритки,
ще се уча да свиря с тромпет.
Ще се къпя с росата по изгрев
и ще имам свое късче небе.
Ще живея тъй както поискам,
няма нужда да ходя в Тибет.
Уморена от живот в надпревара
днес душата ми лелей тишина.
Ще сваля на успеха товара
и ще бъда щастлива жена.


Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!!!!!
  • "Ще сваля на успеха товара
    и ще бъда щастлива жена"
    Харесах! И на мен ми се иска!
  • хубаво се лее твоят протест и ни води към полето от маргаритки
    дали е възможно
    ще ни обвинят за безделници
    но какво от това
    успехи
  • И ще бъдеш,
    това щом желаеш...
    И ще бъдеш,
    светът е за теб...
    И ще бъдеш,
    дори да нехаеш,
    щом повярваш,
    на своя късмет!...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...