1 мая 2015 г., 00:09

Поле с маргаритки

1.4K 1 4

Поле с маргаритки

 

За какво са ми нови одежди
и обувки – последен модел.
И живот от големи надежди,
що изтляват до краен предел.
Изморих се да бъда успешна,
ефективна в стандартен живот.
Да танцувам със вятър насрещен,
донкихотовски странен гавот.
Изморих се от думата "трябва".
Кой измислил е този модел,
че успял да си, значи за хляба
се работи до краен предел.
Умореният кон го убиват
и заменят го с буен и млад.
Уморените хора умират,
изиграни с фалшив постулат.
Не желая да бъда успешна,
с подредена еснафска съдба.
Не приемам живот – въртележка
и не плащам цена за „успял”.
Стига толкоз безсмислени битки,
стига толкова празен успех.
Ще отглеждам поле с маргаритки,
ще се уча да свиря с тромпет.
Ще се къпя с росата по изгрев
и ще имам свое късче небе.
Ще живея тъй както поискам,
няма нужда да ходя в Тибет.
Уморена от живот в надпревара
днес душата ми лелей тишина.
Ще сваля на успеха товара
и ще бъда щастлива жена.


Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!!!!!!!!!!!!!
  • "Ще сваля на успеха товара
    и ще бъда щастлива жена"
    Харесах! И на мен ми се иска!
  • хубаво се лее твоят протест и ни води към полето от маргаритки
    дали е възможно
    ще ни обвинят за безделници
    но какво от това
    успехи
  • И ще бъдеш,
    това щом желаеш...
    И ще бъдеш,
    светът е за теб...
    И ще бъдеш,
    дори да нехаеш,
    щом повярваш,
    на своя късмет!...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...