26.12.2014 г., 16:47

Полет

706 0 1

Докосвам се до същността.

Ще бъда ли достатъчно силна,

за да сбъдна и тази мечта!?

Бариери и греди пред себе си - не допускам.

В спестовната касичка "Вяра",

всеки ден по една усмивка пускам.

Със огромен замах крилете си разпервам,

вярата като силен вятър ме изтласка.

Само душата с мене си вземам

и слушам след мен как

гордостта ми ръкопляска.

 

 

Инес Тарашева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инес Тарашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвършен,незабравим,очарователен стих.За мен този стих заслужава само шестици от всички посетители и прочели стихът ти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...