26.12.2014 г., 16:47

Полет

705 0 1

Докосвам се до същността.

Ще бъда ли достатъчно силна,

за да сбъдна и тази мечта!?

Бариери и греди пред себе си - не допускам.

В спестовната касичка "Вяра",

всеки ден по една усмивка пускам.

Със огромен замах крилете си разпервам,

вярата като силен вятър ме изтласка.

Само душата с мене си вземам

и слушам след мен как

гордостта ми ръкопляска.

 

 

Инес Тарашева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инес Тарашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвършен,незабравим,очарователен стих.За мен този стих заслужава само шестици от всички посетители и прочели стихът ти.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...