Полет
Влиза чист въздух вече в моите гърди,
незнайно как се освободих от всички нерви -
мисля, че когато осъзнах, че видение си ти,
се отвървах и от мислите си за тебе непотребни.
Да, сърцето ми е волна чайка малка,
летяща радостно над сините вълни,
не бих могла в очите си да бъда жалка,
щом душата ми полита към недостижими висини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Консулова Всички права запазени
