Влиза чист въздух вече в моите гърди,
незнайно как се освободих от всички нерви -
мисля, че когато осъзнах, че видение си ти,
се отвървах и от мислите си за тебе непотребни.
Да, сърцето ми е волна чайка малка,
летяща радостно над сините вълни,
не бих могла в очите си да бъда жалка,
щом душата ми полита към недостижими висини.
© Десислава Консулова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
