Полет
922
0
0
Политам към безкрайното небе,
като птица разпервам аз крилата,
на слънцето радвам се като дете,
така не ми се слиза долу, на земята.
Тя е пълна с хората небрежни,
дори са сякаш лицемерни,
добротата рядко се среща,
остава си капката надежда.
Мечтая си аз да летя,
високо, високо в небесата,
до кога ли ще стоя,
но уморени са крилата.
Завръщам се аз при хората,
усеща се веднага глъчката,
колкото и красива да е природата,
лошотията остава си същата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Kristin Kostova Всички права запазени
