Политам към безкрайното небе,
като птица разпервам аз крилата,
на слънцето радвам се като дете,
така не ми се слиза долу, на земята.
Тя е пълна с хората небрежни,
дори са сякаш лицемерни,
добротата рядко се среща,
остава си капката надежда.
Мечтая си аз да летя,
високо, високо в небесата,
до кога ли ще стоя,
но уморени са крилата. ...