Бавно затвори очи,
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те
водопадно наредени,
леят песни без лъжи.
В тях повярай най-смирено.
Истинно шептят без глас
за делата, за мечтите,
за пропуснатия шанс
излетял към висините.
После... смело си прости.
Приеми, не сме безгрешни,
сенките са в нас, уви,
част от същността нелесна.
Страховете, любовта,
тъмнината, светлината,
комбинират без вина
пътят ни към свободата.
Свободата на духа
полет е, но не за всеки,
сливане е тя с мига,
осъзнатост за пътеки.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света. »