26.04.2008 г., 10:42

Полет

752 0 0

Полет


С мигли вперени

към белоцветни кристали,

с пулсове отмерени,

отнесени

от блясъка на огледала,

аз виждам теб -

неземна светлина,

аз чувам твоя трепет,

твоята мечта за красота...

И твойта белота

безкрайна очите ми изгаря

и оставя

прашна диря

на река, извита

от дъжда и старостта.

 

Моля те,

позволи ми миглите да вперя пак

към мойте цветни кристали

и във слънчев мрак

отново да се приземя

на твоята земя,

на парче скала

и със зъби свои за крила

да летя в зелен отблясък на деца

в макови поля.

О, как искам аз със тебе да летя...

 

Вселената би казала,

че ти си нищо

или може би хищно

плячкосваш ме в свойте небеса,

в свойте три слънца,

перца

разпръснати,

отмъкнати

от моята душа.

 

В сънищата ми празни светло ходиш

и се молиш

да не си изтръгна своята душа

от чистата ти простота,

синева

от облаци и капки,

от цветя и пърхащи крила

на златорозовите мои кристали.

 

 

До мен си,

усещам диханието в устните си

и неподвижно стоиш,

спиш

в неподвижността на сънна нощ

и като с позлатен нож

изтръгваш ме към свойта мощ,

към своя чужд разкош,

кош

от ябълкови цвени песъчини

от майските рубини

на перли обуздани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...