26 апр. 2008 г., 10:42

Полет

757 0 0

Полет


С мигли вперени

към белоцветни кристали,

с пулсове отмерени,

отнесени

от блясъка на огледала,

аз виждам теб -

неземна светлина,

аз чувам твоя трепет,

твоята мечта за красота...

И твойта белота

безкрайна очите ми изгаря

и оставя

прашна диря

на река, извита

от дъжда и старостта.

 

Моля те,

позволи ми миглите да вперя пак

към мойте цветни кристали

и във слънчев мрак

отново да се приземя

на твоята земя,

на парче скала

и със зъби свои за крила

да летя в зелен отблясък на деца

в макови поля.

О, как искам аз със тебе да летя...

 

Вселената би казала,

че ти си нищо

или може би хищно

плячкосваш ме в свойте небеса,

в свойте три слънца,

перца

разпръснати,

отмъкнати

от моята душа.

 

В сънищата ми празни светло ходиш

и се молиш

да не си изтръгна своята душа

от чистата ти простота,

синева

от облаци и капки,

от цветя и пърхащи крила

на златорозовите мои кристали.

 

 

До мен си,

усещам диханието в устните си

и неподвижно стоиш,

спиш

в неподвижността на сънна нощ

и като с позлатен нож

изтръгваш ме към свойта мощ,

към своя чужд разкош,

кош

от ябълкови цвени песъчини

от майските рубини

на перли обуздани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...