26 апр. 2008 г., 10:42

Полет

754 0 0

Полет


С мигли вперени

към белоцветни кристали,

с пулсове отмерени,

отнесени

от блясъка на огледала,

аз виждам теб -

неземна светлина,

аз чувам твоя трепет,

твоята мечта за красота...

И твойта белота

безкрайна очите ми изгаря

и оставя

прашна диря

на река, извита

от дъжда и старостта.

 

Моля те,

позволи ми миглите да вперя пак

към мойте цветни кристали

и във слънчев мрак

отново да се приземя

на твоята земя,

на парче скала

и със зъби свои за крила

да летя в зелен отблясък на деца

в макови поля.

О, как искам аз със тебе да летя...

 

Вселената би казала,

че ти си нищо

или може би хищно

плячкосваш ме в свойте небеса,

в свойте три слънца,

перца

разпръснати,

отмъкнати

от моята душа.

 

В сънищата ми празни светло ходиш

и се молиш

да не си изтръгна своята душа

от чистата ти простота,

синева

от облаци и капки,

от цветя и пърхащи крила

на златорозовите мои кристали.

 

 

До мен си,

усещам диханието в устните си

и неподвижно стоиш,

спиш

в неподвижността на сънна нощ

и като с позлатен нож

изтръгваш ме към свойта мощ,

към своя чужд разкош,

кош

от ябълкови цвени песъчини

от майските рубини

на перли обуздани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...