28.12.2010 г., 13:47

Полет

754 0 0


Полет на птица,
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото,
на мириса свеж
разбужда окото
и ранен копнеж.
Песен на птица,
лесен куплет
с дъх на девица
и свежест на лед.
Не топло е утрото,
а споменът благ;
Не буйно е времето,
а нравът ни млад.
Не светло е още,
но надежди блестят;
като малки звездици
в небето горят.
Отворил очите,
посрещам деня;
без повод ме кани
на пир пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....