Полет на птица,
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото,
на мириса свеж
разбужда окото
и ранен копнеж.
Песен на птица,
лесен куплет
с дъх на девица
и свежест на лед.
Не топло е утрото,
а споменът благ;
Не буйно е времето,
а нравът ни млад.
Не светло е още,
но надежди блестят;
като малки звездици
в небето горят.
Отворил очите,
посрещам деня;
без повод ме кани
на пир пролетта.
© Стоян Тодоров Всички права запазени