Dec 28, 2010, 1:47 PM

Полет

752 0 0


Полет на птица,
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото,
на мириса свеж
разбужда окото
и ранен копнеж.
Песен на птица,
лесен куплет
с дъх на девица
и свежест на лед.
Не топло е утрото,
а споменът благ;
Не буйно е времето,
а нравът ни млад.
Не светло е още,
но надежди блестят;
като малки звездици
в небето горят.
Отворил очите,
посрещам деня;
без повод ме кани
на пир пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...