Не ме карай да летя,

полетът ще е по-болезнен и от самото ми падане...
Идвам - боса, гола и полуобъркана...

Следвам бледите ти очертания,

захапвам собственото си окуражение... и вдишвам.

Вдишвам от теб.

Не ме карай да летя,

ятото птицеподобни няма да хареса новобранката...

Виждам не особено ясно,

но достатъчно, за да разпознавам наивните си състояния!

Изтегли ме към личното си пространство... и вдишай.

Вдишай от мен.

Не ме карай да летя,

вече пораснах, стъпих здраво на краката си...
Заземих се до неузнаваемост! И ти небрежно се заземи с мен...

А голата ми същност се отдаде на твоята същност,

затворихме очи завинаги... и вдишахме.

Вдишахме от себе си...
                                            любов. 

*край*