31 июл. 2007 г., 14:37

Полет без летеж...

1.3K 0 2

Не ме карай да летя,

полетът ще е по-болезнен и от самото ми падане...
Идвам - боса, гола и полуобъркана...

Следвам бледите ти очертания,

захапвам собственото си окуражение... и вдишвам.

Вдишвам от теб.


Не ме карай да летя,

ятото птицеподобни няма да хареса новобранката...

Виждам не особено ясно,

но достатъчно, за да разпознавам наивните си състояния!

Изтегли ме към личното си пространство... и вдишай.

Вдишай от мен.



Не ме карай да летя,

вече пораснах, стъпих здраво на краката си...
Заземих се до неузнаваемост! И ти небрежно се заземи с мен...

А голата ми същност се отдаде на твоята същност,

затворихме очи завинаги... и вдишахме.

Вдишахме от себе си...
                                            любов.
 

*край*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Муф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...